moderni-tanci-marta-graham-02

Според балетните специалисти френският балетист и хореограф Морис Бежар (Морис-Жан Берже) е епоха във световната хореография с изключителния си принос за развитието на модерния и съвременния танц.
.
Френският балетист е роден на 1 януари 1927 г. в Марсилия в семейството на философа Гастон Бергер. На 14 години Бежар се посвещава на балета, следвайки препоръките на своя лекар, който го съветва да укрепи крехкото си телосложение. Дебютира като танцьор в Марсилската опера. Изучава тайните на балетното изкуство в Лондон и Париж, а през 1952 г. създава първата си хореография. През 1954 г. в Париж създава собствена трупа, а три години по-късно оглавява балета на „Театър дьо Пари“ (Théâtre de Paris).
.
Чувственият му и модерен стил не се харесва на консервативните по отношение на балета французи. “Всички ми казваха, че публиката ще бяга от залата на моите спектакли, спомня си първите си години като хореограф Бежар в интервю през 2004. Нямахме зала за репетиции. По един час на ден работехме в студиото на един балетен учител. След това взимахме метрото и отивахме в зала на другия край на Париж.”
.
Заради трудностите, които среща в родната си Франция, през 1959 г. Бежар решава да замине за Брюксел. Там прави международен пробив със спектакъл по „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински. Тамошната публика посреща спектаклите му ентусиазирано и той работи в града дълги години. В Брюксел основава година по-късно „Балетът на ХХ век“ („Ballet du XXe siècle“), който обикаля няколко пъти света с многобройни турнета и въвежда зрителите в идеята за „тоталния“ театър, съчетаващ текст, музика, танц и режисура.
.
През 1987 г. напуска Брюксел след голям скандал и заедно с трупата си се установява в Лозана, Швейцария, където остава до смъртта си. Още през петдесетте години печели славата на авангарден хореограф, която отстоява до последния си ден.
.
Бежар е автор на над 100 спектакъла, подчинени на яркия му личен стил. Космосът му е населен с литературни герои и исторически личности, но и с теми като Любовта, Смъртта, Светлината, Жените. Те изпълват цялото му огромно творчество, повтарят се циклично в сюжети и стил, който и музикално, и танцово се движи между класиката и авангарда.
.
Сред най-известните му спектакли са „Пролетно тайнство“ по музика на Игор Стравински и „Равноденствие“ по музика на Жан Мишел Жар. „Равноденствие“ дълги години e било неизменна част от репертоара на балет „Арабеск“. Някои от знаменинтите му спектакли са „The Firebird“ (1970), „Kabuki“ (1986), „Notre Faust“ (1975), „Ring Um Den Ring/The Ring of the Nibelung“ (1990), „М“ (1993) и др. Специално място в творчеството му заема хореографията за „Болеро“ на Морис Равел, поставена през 1961 г. специално за Мая Плисецкая.
.
Сред ценителите на балетното изкуство по света Бежар е известен с това, че обича да експериментира непрекъснато и не се страхува от неуспехите.
.
Макар да остава недооценен в англоговорящия свят, Бежар се радва на огромна любов от страна на европейската и японската публика. През 1986 г. той дори е отличен с Ордена на Изгряващото слънце от японския император Хирохито. През 1988 г. кралят на Белгия го провъзгласява за Кавалер на Ордена на короната. От 1994 г. е член на Френската Академия за Изящни Изкуства. През 1999 г. е лауреат на Наградата на Киото.
.
“Направих балета широкодостъпен. Извадих го от оперните зали, за да го представя в спортни дворци, на Олимпийските игри и на Фестивала в Авиньон”, гордееше се хореографът. Но никога не прости на родната си Франция липсата на подкрепа и първоначалното недоверие към неговите спектакли. “Не получих от френското правителство нито цент”, казваше с тъга и обида Бежар.
.
„Бежар беше безкрайно значим за новото дефиниране на класическия танц. Той спечели за класическия танц съвсем нова публика, която водеше в революционни посоки без да руши корените“, казва по повод смъртта на великия хореограф неговият близък приятел и колега Джон Ноймайер, директор на Хамбургския балет.
.
Той живееше само за танца, казват днес всички, които са имали щастието да бъдат близо до него. До последната седмица водел репетиции от инвалиден стол. Майсторът, който от години страда от заболяване на тазобедрена става, се надявал след няколко седмици да представи в Париж с неговата трупа BBL („Béjart Ballet Lausanne“) най-новото си произведение – „За 80 минути около света“.
.
Умира на 22 ноември 2007 г.

Share on Facebook3Share on Google+0Tweet about this on TwitterPin on Pinterest3Share on LinkedIn0Email this to someone
Write a comment:

*

Your email address will not be published.

Logo_footer   
     Copyright © 2011-2015. Школа по танци Veronique

София, ул. "20-ти април" 13 | Design by: yasoo.us