„Спомням си времето , когато с Вероника Братанова (или Рони, както аз я наричам) работехме заедно. Един ден я видях в една от залите да танцува нещо сама. Загледах се… за нея нищо друго не съществуваше. Влязох в залата и я попитах какво прави, какъв танц мисли – тя отново не ме отрази… Танцуваше все по-силно и страстно, сякаш искаше да изкара нещо от себе си. Отидох при нея, прекъснах я и я прегърнах – тя трепереше… и тогава си казах:
„По дяволите, това момиче диша танци… само един човек които обича танца, обича това изкуство, може да го преживее по този начин…“

Стефан Витанов
хореограф и преподавател по народни танци

„Попаднах при Вероника случайно, когато тя все още беше част от екипа на Dance Academy и преподаваше джаз балет. Заинтересувах се от самия танц, тъй като след дълги години практикуване на контактен боен спорт, исках да уравновеся с нещо по-„женствено”, но също толкова натоварващо. Когато за първи път стъпих в залата, нямах конкретни очаквания, но си тръгнах заредена с енергия и дори си припомних ентусиазма от първите ми години тренировки по киокушин карате. Бях приятно изненадана и от факта, че толкова млада инструкторка успява да положи стабилна основа на заниманията, базирана на класически екзерсис и неусетно да направи преход към съвременния танц. Атмосферата винаги е била непринудена, а отношението – приятелско, но това, което най-много ме трогна, беше отзивчивостта ѝ, когато веднъж и се обадих с молба да наваксам изпуснат урок. Тогава Вероника намери свободна зала и проведохме урока индивидуално. Този случай, а и цялостното ѝ отношение ме убеди, че е човек, открил призванието си, който ежедневно изживява една мечта и е готов да се развива. В момента съм прекъснала
заниманията си с джаз балет (по естествени биологични причини), но се надявам скоро да се завърна, вече в собственото
й училище по танци, а след няколко години да ме придружава и едно младо попълнение.“

Елена Михалска

„Обикнеш ли танца, тази любов остава за цял живот…
Така се случи и с мен – срещнах истинската си любов на 4 и оттогава не спирам да танцувам – не винаги с тялото си, но винаги с душата си!
Танцът е ритъм, пулс за живот.
Танцът е онази мантра, която те свързва с възвишеното.
Танцът е красота, хармония, себеизява.
“Dance for life” – послание, призвание или предопределеност?
Вероника носи и трите в сърцето си!
Танцът ни събра – желанието да правим нещата по нов и различен начин.
Исках да избягам от догмата на класиката и Вероника ми предложи именно желаното бягство – модерни техники, contemporary and jazz балет, но всичко съчетано по безупречен начин в красива авторска хореография.
Преди години исках да стана балетен критик. Е, озовах се в съвсем друго поприще, но като неосъществен такъв, мога откровено да кажа – ако трябваше да пиша рецензии за Вероника, щях да си загубя хляба, просто защото няма за какво да се захвана.
Опитът се трупа с годините, но талантът не признава възраст! Именно това видях във Вероника и горещо препоръчвам да се убедите сами със сетивата си!“

Йоана Илиева

„Харесва ми разнообразната и хубава музика, на която танцуваме, това, че правим хореографии на цели песни, правим дълга загрявка и екзерсис, за да изпълняваме фигурите красиво, ентусиазмът и индивидуалното отношение на преподавателката. Събираме се хора, които наистина обичат това изкуство, а и е чудесен начин да поддържаш тялото си във форма. Също така, Вероника споделя с нас интересни неща за балета, като наименование на стъпки, правила, история и така можем да се докоснем по -близо до това прекрасно изкуство.“

Кристина Стоянова

„Преди ходех на салса, но тя малко ми доскуча като танц и реших да я заменя с нещо по-интересно. И един ден както си търсех школа по джаз танци попаднах на страничката на Veronique. Хареса ми и реших да проверя школата, а и локацията и е супер – точно в центъра на София. Всичко много ми допадна – лъчезарната преподавателка, хубавата загрявка и накрая приятната умора от една хубава тренировка. Едно от нещата, които най-много оценявам е педагогическия подход на Рони и как всичко, което правим има смисъл. Да не говорим за разнообразието от движения и музика, които могат да се използват в джаза и съвременния танц. Като цяло – никога не скучаем!“

Диана Горбанова

„Бях решила да се запиша на танци. Потърсих в интернет и попаднах на Школа по танци „VeroniQue“. Хареса ми това, че има джаз балет за възрастни любители и реших да отида и да пробвам дали ще ми хареса. Вече около седем месеца танцувам тук и съм много доволна.
Харесва ми как се чувствам, когато танцувам, харесва ми как чувствам тялото си след тренировка – силно, тонизирано и изпълнено с енергия, харесва ми как чрез упражненията и хореографията Вероника ни предизвиква да надскочим себе си. Радвам се, че открих Школа по танци „VeroniQue“!“

Нели Запрянова

Какво се случи с мен? В добре осветена зала с огледала сме. От едната страна червена завеса – защо ли ми напомня на Twin peaks … Зад нас табло с детски рисунки. Станка (ударението е на последния звук). Ходим по чорапки. Едни такива “ужасни” упражнения и фигури. Толкова не съм стоял с вдигнати ръце и в малките училищни класове …
През лятото бях решил, че е време да си потърся различно забавление. Стандартните ми – пътувания, филми, книги, музика, бира … след толкова години все пак чувствителността към тях намалява. А аз обичам емоциите. Никога в живота си не бях влизал в зала за танци. Е… не броим дискотеките от ученическите ми години де. Събрах необходимия кураж, порових в мрежата и попаднах на сайта на Вероника. Плахо ѝ звъннах и се получи. Тя се оказа едно от най-лъчезарните деца които съм виждал и човек с хъс – от породата която харесвам.
Не знам за другите танци, но този вид за мен стана нещо толкова хубаво, каквото е да останеш със себе си катерейки планински връх или въртейки педалите на велосипеда по някой черен път покрай морето. Има нещо близко и с усещането
да пълзиш през тесняк в Духлата. И въпреки това е много ново и различно. Нищо, че не се получава добре, нищо, че болят
мускули и стави. Чувствам се жив.
Благодаря Вероника!

Георги Ангелов

В началото школата я избрах, защото ми беше на 2 минути от вкъщи.
Мина се време, започна да не ме боли кръсна, станах по пластична, отслабнах, появи се някое мускулче.
Последваха участия, спектакли, фестивал, емоции, приятели.
Преместих се на друг адрес, сега школата не ми е на 2 мин от вкъщи, но не мисля да я сменям!
Танци има на много места, ама тука много е яка госпожата!
И ни измисля спектакли и ни води на фестивали, и ще ни прави машини, и как танцува само!

Дарина Маринова

„Обожавам да танцувам! Танците ме пренасят в един друг – вълшебен, усмихнат и красив свят, където забравям всички проблеми и трудности, музиката ме изпълва с енергия и ентусиазъм и се чувствам безкрайно щастлива. Започнах да уча танци на 25 годишна възраст като хоби и никога не съм имала амбиции и желание да се занимавам сериозно с тях, но танците неусетно станаха част от живота ми и от същността ми. Страстта ми към танците и стремежа ми да танцувам по-добре ме отведоха за първи път в часовете по джаз балет на Вероника.
Танцувала съм какво ли не- салса, хип-хоп, фламенко, народни танци, и всеки танц ми даваше по нещо – пластика, енергия или просто добро настроение. И в един момент, в школата, в която ходех, обявиха нова група по джаз балет. Страхотно! Винаги си бях мислила, че нещо такова може да се учи само в хореографско училище и то на една доста по-ранна възраст. А балетът – класически и модерен – е не само изключително красив, а е и в основата на всеки един танц. Колкото и добре да успееш да овладееш един стил, за да продължиш напред и да се развиваш, в един момент трябва да се върнеш към тези основи. И така, изпълнена с ентусиазъм и известна доза притеснение дали ще се справя с това предизвикателство се записах в часа по джаз балет.
Когато видях Вероника, всичките ми притеснения се изпариха. Тя е изключително лъчезарна, ентусиазирана и позитивна и ме накара да повярвам , че ще се справя, а грацията и артистичността й ме мотивираха да искам да уча още и още. В действителност, джаз балетът е изключително труден, изискващ перфектна техника и много добра физическа подготовка. Много често ми се случва, когато Вероника ни покаже някое движение да си помисля: „Това е невъзможно, никога не бих могла да го изпълня, не и на моите години и физика“. Но с упоритост и усмивка, започвайки с по-лесни и достъпни стъпки, обяснения и повторения, накрая винаги успяваме да изненадаме сами себе си.“

Цвети Милчева

„Тя не е просто човек… тя е танцуващ лебед!
Когато се срещнахме за първи път, не очаквахме резултатът накрая да бъде толкова сполучлив. Работата и срещите ни с нея бяха много забавни, макар и да бяха в късните часове на нощта (поради ангажименти от наша и нейна страна). Тя разбра точно какво искаме да направим, какво да покажем с танца и да шокираме гостите на сватбата ни с нашите танцови умения. Винаги помагаше ако не сме разбрали някое движение или стъпка, подкрепяше ни като приятел и влизаше в положение при всеки наш проблем или невъзможност за среща.
Дано да продължава да радва хората с танците си и обещаваме, когато си имаме детенце и то порасне… ще ходи на уроци при Вероника!
Благодарности! “

Мариана и Никола Тоневи

Вероника е кълбо от положителна енергия и безконтактно зарежда всички около нея. Нейното вдъхновение и усмивка се предават на всички ни, а след тренировка човек се чувства окрилен и лек. Тя придава нов смисъл на фразата „Танцът е живот“. Работи с нас професионално и приятелски, и колкото по-дълго и редовно тренираш, толкова повече започваш да харесваш и себе си – ставаш по-енергичен, гъвкав и изпълнен с радост и… музика. Защото и подборът на музиката е много добър и разнообразен, както и самите тренировки. Хора като Вероника са истинска рядкост и съм щастлива да тренирам при нея.

Ина Христова

„Както знаем нищо не се случва случайно. Обичам да танцувам и да спортувам. Посещавала съм уроци по салса и други спортни танци, ходя редовно на фитнес, аеробика, зумба, но имах голямото желание да започна да танцувам модерен балет. И точно в този момент, съвсем „случайно” от Фейсбук, научих за училище по танци Dance with VeroniQue. Започнах да посещавам редовно уроците, като в началото беше трудно за мен, защото беше нещо, но с редовно посещение на уроците и внимателно слушане и мислене улавяш логиката и духа на танца, и след като научиш стъпките не ти остава нищо друго освен да му се наслаждаваш и да изразяваш себе си чрез него. Това е много повече от спорт и от танц – пробужда красивото, женственото, потапяш се в друг свят, наслаждаваш се на красива музика.”

Росена Караниколова

„Вдъхновена, отдадена на танца, нестандартна, винаги усмихната и даваща най-доброто от себе си – това е Вероника Ведрата атмосфера, която създава, прави уроците по джаз балет изключително приятни, ползотворни, релаксиращи, винаги научаваме нещо ново и се изправяме пред предизвикателствата на класическия и модерен балет. Музиката, която подбира и танците, които създава, са много въздействащи, темпераментни, динамични и изпълнени с много чувство и различни настроения.
Ще продължа да посещавам часовете по джаз балет при Вероника, защото ми харесват нейният стил на работа, хореографиите, подходът и вниманието, което обръща на всеки от групата, и не на последно място – веселата атмосфера!”

Станислава Савова

„Танцът… Започнах да ходя на класически балет когато бях на четири години. Това беше първото нещо в живота ми, което ме плени. Тогава беше и единственото, с което изразявах себе си. Под звуците на пияното се чувствах свободна да покажа всичко, което таях вътре в мене, всяка мъничка емоция, радост, копнеж… Животът ми се завъртя така, че ми се наложи да прекъсна с балета когато бях на 12. Минаха години докато се осмеля отново да танцувам и да се запиша на уроци по танци. Вече бях на 19, отдавна бях изгубила форма и ми беше трудно да си намеря подходящата група и преподавателка. В Dance Academy срещнах Вероника. Може би усмивката й, може би прекрасните й хореографии, може би атмосферата в залата ме накараха отново с нетърпение на чакам събота и неделя, когато тя имаше часове по джаз балет.
До ден днешен продължавам да посещавам уроците, но вече към нейната си школа по танци.”

Весела Проданова

„Прекрасна школа с много талантлива и всеотдайна хореографка! Едно страхотно място, където да се почувстваш чудесно и сред приятели!“

Силвия Тодорова

„Попаднах в школата случайно – както се случват всички хубави неща. Първото, което впечатлява когато влезеш в малката, но топла и уютна зала е красивата, приятелска усмивка на Вероника. Усмивка – предразполагаща да се почувстваш удобно и спокойно, сякаш си сред най-близки приятели, независимо от това че влизаш за първи път в залата. Едно от най-ценните качества, който притежава Вероника е умението да внася невероятна, приятелска атмосфера , в която да се чувстваш свободен да опознаваш и преоткриваш възможностите на тялото си, да експериментираш, да учиш без никакви притеснения за това на какво ниво си като танцьор.“

Дебора Симеонова

„Огромното ми желание да танцувам ме доведе до школата на Вероника. Там намирам това усещане, което само танца може да ти даде, откасва те от цялото ежедневие и сякаш си в един друг прекрасен свят с хубава музика, позитивни хора и настроение…А за Вероника – тя е прекрасен човек и треньор. Бих препоръчала на всеки, който търси тази емоция и иска да се забавлява да дойде и сам да се убеди.“

Десислава Златанова

„Да танцувам при Вери е наистина страхотно преживяване. Всеки път имам страхотна мускулна треска след танците, но наистина се чувствам добре. Разбрах, че мога да използвам тялото си за истинско изкуство и се научих да се отпускам напълно с музиката. Препоръчвам на всеки да опита от това невероятно изкуство за тялото и душата!”

Маргарита Троанска

„В школата попаднах по препоръка на приятелка. Това, което ми допада е, че значителна част от времето има упражнения за заздравяване и разтягане на тялото. Балетът създава една прекрасна и много женствена стойка на тялото, може би затова ме спечели толкова силно. „

Лилия Йотова

„Въпреки, че танцувам от сравнително скоро, веднъж започнал танцът е като пулс, като ритъмът на сърцето ти и въздуха в дробовете. Той е изражение на времето и движението, на щастието, радостта, тъгата и дори гнева. И както е казал Фридрих Ницше: „Трябва да считаме всеки един ден, в който не сме танцували поне веднъж – за изгубен!“

Мария Георгиева

„Защо именно танц? – красиво е и приятно да владееш тялото си до съвършенство, да говориш на някого с движения, не с думи. Техниката си е техника, но не става дума само за физическа подготовка – колкото повече се учим, колкото повече преживяваме, толкова по-добри танцьори можем да бъдем. Не мога да се сетя за друг, по-истински начин да се разкрие нечия душа, нечий вътрешен свят. Да танцуваш означава са оставяш движението да те води, да те променя, да оставя своя отпечатък върху теб, да си толкова част от него, колкото то е част от теб. Движението е порив!… Не нещо, което можеш да направиш, а нещо, което не можеш да не направиш… “

Неделя Ганчева

Поканата
Получих изненадваща покана
„Исках да те питам дали искаш да напишеш нещичко за часоветe …”
Като философ веднага се усъмних в себе си. Дали мога? Страничката с отзиви от сайта Dance with VeroniQue са впечатляващи, коректни, въздействащи. Дали обаче аз мога да пиша за нея?
„Разбира се, Петрана! (…)”

Петрана Петрова

  • Прочети още

    Увереността на Вероника в мен ме стъписа. Нахлуха хиляди гласове, едновременни. Гласове с миризми на спомени, гласове за дара и причудливостта на доверието. Размисли, оценки и преценка, минало и настояще, стриктно отделени. Поканата да пишеш, да говориш за някого винаги е риск. Даваш свободата да се отсъжда за теб в ръцете на един друг и нямаш гарант, нито сигурност какви размисли предизвикваш в този друг. Имаш само … фундамента на доверието.

    Прозорците на паметта
    Пътуване назад към корените на настоящето, което осмислям и напред, към трансформацията, която наблюдавам.
    Ще ме разберете по-добре, като призная, че познавам Вероника нейде от-към 2007 година. Имам нужда от тази фактология, може би и заради двете ни.

    Познавам Вероника първо сякаш като име, после като увлечен и амбициозен танцьор от сцената на Монтана, после – като гост-танцьор на нашата формация “Dance machine”, Монтана. Едно лято ни събра в обща концепция за танц, участвахме в БМФ, Сандански, (останал символ на смях, авантюри, преживявания, изкушения от професионалната сцена, приятелства, басейн и „летящи” гранд жатета по улиците на града). По-късно пак „попадахме” една на друга: танцови представления под различна организация и хореография, изпращане, бал. Все Монтана.
    2010 г. беше белязана от две съвпадения, останали сякаш между другото. Двама танцьори със свое име и стил от Монтана станаха студенти – сериозна заявка в сферата на танцовото изкуство: Вероника Братанова – в Музикалната академия, балетна педагогика, Марян Петков – в НБУ, танцов театър. С единия – споделяхме една и съща страст, с другия – живях и танцувах. От живеенето-с разбрах, че да си танцьор и хореограф, и педагог е като да наслагваш сам паве по паве пътищата на реализирането си, с тревожното очакване да откриеш/да стигнеш магистрала с подходящите хора, с подходящите проекти, да станеш забелязан, да преодолееш идването си от малък далечен град, да стопиш дистанциите от израсналите по танцови училища.

    Времена, които се съхраняват в паметта на преживелите ги. Понякога се помнят, понякога се изличават. С Вероника, се оказва, сме пропътували няколко възможни емоционални кръстовища на: възхищение, мерене на способности, ревност, завист, партньорство и радост, вдъхновение. Емоционални кръстовища, ориентир по които е моята възраст, несбъднат копнеж по танца и недаващата ми мира рефлексия: талантът, подкрепен от труда, всеотдайността и последователността заслужава признание, внимание, действие.

    Прозрачни врати…
    Знаех какво се случва с и около нея. Търсеше собственото поле/път/магистрала на забелязване. Следваше мечтата. И ако съм имала съмнение, че танцът е нейната природа, то се разсея. От скоро окончателно. Когато преодолях колебанието си и престъпих един нов праг – на танцова школа Dance with VeroniQue. След голямо прекъсване исках да усетя познатата дисциплина на танцуването, на затварянето на вратата на залата и откъсване от прагматиката на реалността. На ръба на минало и едно отворено и гостоприемно настояще в тази зала, с тази личност… Посрещна ме с топлина и внимание. Езикът на любовта извън семейството, езикът на разбирането на любовта към танца отвъд изискванията за хладнокръвен професионализъм.

    И се чудя – това ли е познатата ми Вероника от Монтана? И се обърквам. С узряло чувство за дълг и дължимо, които аз се научих да ценя като преподавател по философия, бивайки в екип с изключителен човек/колега/ментор. Да се види в толкова млад човек респектира. Бях изненадана. Отговорността, целенасоченото следване на избраното, подкрепата от близките бяха я динамизирали, променили, снели напрежението и преекспонацията. Вероника.
    Сега пред мен, срещу огледалото, стоеше педагог, танцьор със завидна постановка на тяло, лице, движение и хореография. Вероника беше усвоила своите качества и умело ги развиваше. Детайлизираше, обясняваше, работеше здраво, без спиране, с овладяна методика на преподаване, на обръщане на внимание на всеки, на ненатрапчива мотивация и енергия без дъх, с усещане за безкрайност. Подходи, които съм срещала при преподаватели с дългогодишен опит (любимата ми Цвети Гергинова например). Хореографиите на Вероника разкриха, че тя е преодоляла привързаността си към елементи, повтаряни в годините, изтощаващи и задържащи танцовата фигура. Пристрастеността и сега е изместена към експеримента с натрупана балетна техника, подчертано взаимоотношение тяло-земя, най-общо – contemporary. И всичко това поднесено на достъпен език за любители на танца. И те я следват, и се изправят, и се напрягат, и олекват – танцуват 

    …и тежестта на битието
    Омаята от балета може да взема жертви, да държи дълго време в плен, да стопира изразните средства на тялото, да го стационира. Пожелавам на Вероника да го ползва като стабилна база за надстрояване, както е започнала.
    Необходимо е да продължи изпълнителските си търсения. Готова е за сценични изяви в танцов театър, в независими проекти и за работа с други хореографи.
    Тя вече умее да концентрира енергията си. Все още върви по пътя на конкретизиране на мечтата „танц”, на посоката за успех. Пазейки красотата, моделирането на чужди идеи за видео и снимки, разпознаване на собственото. Oпасностите по тези височини са познати: високомерие, главозамайване, прикрито под различни форми, интриги, неудовлетворение и пр.
    Само една умна бдителност и прецелено изграждане на характер могат да предпазят.

    Успех. Успява. Вероника. Устойчиво.
    Да е дълготрайно и с усет за стойностното.

    Финал
    Отлагах дълго. Писах дълго.
    Тъй като всеки път се изправям пред загадката човек-творец и себе си.

    С отношение и доверие,
    Петрана Петрова