
Макар, че има някои общи травми, които са рискови при всички видове танци, добре е да имате предвид и тези, които могат да настъпят специфично при вида танц, който практикувате.
Например рискът от изкълчване на глезена при балерините е много висок. Това е така, поради голямото натоварване, което оказва танцът върху краката. При африканските танци има риск от травми на врата и гърба, поради силната динамика на движенията . Практикуващите улични танци пък често нараняват коленете си, защото правят натоварващи свивания в краката.
По същия начин, ако сте контемпорари танцьор, рисковете при вас ще зависят от различните техники, които използвате в личната си програма и хореография. Все пак има някои постоянни рискове, които основно засягат скелета и мускулите, понеже се изискват много физически сили.
Ето списък с най-често срещаните травми при танците, подредени по тежест:
- Мускулни спазми
- Разтягане на мускул или сухожилие.
- Тендинит – възпаление на сухожилие
- Навяхване
- Изкълчване – изместване на става
- Фрактури и счупвания
- Синдром на хроничната умора
Тук ще откриете подробно обяснение на всяка от тези травми и описание на лечението им. Ще забележите, че някои принципи се повтарят при всички често срещани танцувални травми. Има две различни фази: акутната фаза, при която подуването трябва да се третира веднага и да се вземат мерки за по-бързо оздравяване и рехабилитационна фаза, при което физиотерапия определя упражнения за възстановяването на функциите на тялото.
При акутната фаза се прилагат общоприетите принципи – почивка, лед, компреси и повдигане. Аналгетиците и противовъзпалителните средства също помагат.
Много е важно да откриете причината или причините, които са довели до травмата, така че да я избегнете в бъдеще. В противен случай винаги ще има риск от повтаряне и развиване на хронично заболяване.
Мускулни спазми
Мускулните спазми често се появява в областта на бедрата и прасците по време на изпълнението на упражненията или непосредствено след тренировка. Те траят от няколко секунди до няколко минути. Обикновено това се обяснява с дехидратация, дисбаланс на електролитите (магнезий, калий, натрий), натрупване на млечна киселина или ниско ниво на енергия в клетките.
Последните проучвания показват, че причината за мускулни спазми е повишението на нервно-мускулната възбудимост. Претренирането може да причини умора на централната нервна система, която намалява чувствителността на мускулните рецептори, които регулират мускулното съкращение. Това е пречка за мускулна релаксация и причинява спазми.
Рискови фактори се явяват възрастта, лошата биомеханика и неправилно положение на тялото по време на изпълнение на упражненията.
Статичното разтягане може да облекчи спазмите. Внимателно разтягане на мускулите в продължение на 15-30 секунди, докато се отпуснат, обикновено оказва положителен ефект. Ако това не помогне, трябва да се даде почивка поне един час, след като са получени спазмите, за да се даде възможност на централната нервна система да се възстанови.
Скъсване / разтягане на мускул – сухожилие по време на танц
Разтежението и разкъсването на мускулите и техните сухожилия са травми, присъщи предимно на спорта. Обтягането на тези тъкани е явление, което съпътства спортистите ежедневно. Всъщност съществува съвсем тънка граница между това да си в норма и патология. Понякога независимо от мерките, които вземаме предварително, секунда невнимание може да направи тази разлика. И ако едно разтягане на мускул отминава до няколко дни или седмици, то разкъсването нерядко поставя края на много кариери.
Разтежението е вид травма, при която тъканите за определено време се обтягат извънредно, но приложената сила не е достатъчна, за да наруши тяхната цялост. При мускулите това може да се случи, когато те бъдат подложени на рязка и силна контракция, като в този процес се въвлича и поддържащият ги апарат – сухожилията.
Трябва да се отбележи обаче, че самостоятелно мощното съкращение не може да предизвика травма. За целта е необходимо допълнително обтягане на влакната. Такова може да се получи при тичане, падане, скачане, мятане или повдигане на обекти в неподходяща позиция, както и при травматични удари. В случая говорим за остро разтежение.
От друга страна, при продължително пренапрягане на определена група мускули е възможно да се стигне до хронифициране, т.е. състоянието перзистира по-дълго във времето, от което следва и удължаване на периода за възстановяване.
Симптоматиката при разтежение най-често се изразява в болка, подуване, слабост и следователно намалена функционалност на работната група мускули. Често пъти се наблюдават малки кръвоизливи по повърхността на кожата.
Разкъсването на мускул или сухожилие се причинява от въздействия, сходни на тези, които изброихме по-горе. Всъщност, степента на действие е тази, която разделя двете състояния.
Разкъсванията биват непълни и пълни. При първия тип увреждане имаме частично прекъсване целостта на мускулните влакна или тези на сухожилието. Ако е настъпило пълно разкъсване на мускул, то двата му края се отделят един от друг. В късните стадии, на това място се образува херния.
Клиничните симптоми наподобяват тези при разтежение, като в допълнение можем да кажем, че настъпват обилни кръвоизливи (значително по-слаби при засягане на сухожилията) и сериозно ограничение на подвижността. Кръвотеченията личат по повърхността на кожата, но също така могат да проникнат в околните стави, което допълнително затруднява динамиката.
При разкъсване на сухожилния апарат картината е подобна, с тази разлика, че функционалната недостатъчност е по-силно изразена.
Податливи мускули
Едни от най-разпространените травми от такъв характер са тези на задната мускулна група на бедрото. Те заемат 50% от патологията при спринтьорите, но се срещат и в други области на спорта. Най-често се получават след сгъване в тазобедрената и разгъване на колянната става.
При поява на сериозни симптоми е необходимо да се обърнете към лекар.
Тендинит – възпаление на сухожилие
Тендинитът представлява възпаление на сухожилията. Състоянието се усеща като болка и силна чувствителност около ставата, в близост до засегнатото място. Заболяването може да се появи навсякъде в тялото, но обикновено се проявява в раменете, лактите, китките и петите. Ако състоянието е по-тежко, се получава разкъсване на сухожилието и може да се стигне до хирургична намеса.
Причини и симптоми
Тендинитът може да бъде предизвикан от травма, неправилната стойка на работното място или у дома, настиване (например вследствие на излагане на климатик), липса или недостатъчно загряване преди тренировка за спортистите. Възможно е причините да се крият и в проблеми с механиката на тялото като разлика в дължината на краката или артрит, които предизвикват увреди в меките тъкани. Сред ревматологичните заболявания, които могат да предизвикат и тендинит са ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, псориатичен артрит, подагра. Наблюдава се появата му и при болести на щитовидната жлеза, или необичайни реакции на лекарства. Понякога тендинитът се появява в следствие на инфекция.
Всеки може да получи заболяването, но се среща най-често над 40-годишна възраст. Тогава сухожилията са по-малко еластични и по-лесно се разкъсват.
Тендинитът може да се появи в почти всяка област на тялото, където сухожилието се залавя за мускула. Най-честите проявления са в основата на палеца, лакътя, рамото, бедрото, коляното, ахилеса.
Сред симптомите на заболяването са болка в сухожилието и около него. Тя може да се появи внезапно или да се засилва с времето.
Лечение
В началото трябва да се избягват дейности, които биха могли да задълбочат проблема. Нужно е да се даде почивка на засегнатото място. Добре е върху него да се постави лед. Приемат се нестероидни противовъзпалителни средства. Ако състоянието е по-тежко се прилагат кортикостероиди, физиотерапия и в краен случай, операция.
За да се избегне проблема е нужно да има движение и постепенно натоварване. При усещане за болка, спрете движението и опитайте отново по-късно. В никакъв случай не се претоварвайте, препоръчват специалистите.
Навяхване по време на танц
Навяхването на глезена представлява преразтягане или скъсване на някои от връзките му.
Връзките за леко еластични здрави ленти от съединителна тъкан, чиято роля е да стабилизират ставата отвън, да поддържат нормалното положение на костите едни спрямо други и да ограничават движенията в ставата в нормалния обем.
Глезенът е особено предразположен към навяхване поради малкия размер на ставата и силите, които действат в нея при ходене, бягане и скачане, особено върху неравна повърхност. Когато ставата се навехне, разтегнатите или скъсани връзки губят изцяло или част от стабилизиращата си функция и ставата става нестабилна, движенията в нея се увеличават ненормално много, може да се наруши нормалното взаимно разположение на костите.
Изкълчване
Под изкълчване се разбира трайното изместване на костите, които влизат в състава, на дадена става. Обикновено то се съчетава и с разкъсване на ставната обвивка. Честотата на изкълчванията в различните стави зависи от анатомичните и физиологичните особености на последните.
Видове изкълчвания
Различават се:
1. Вродени изкълчвания, които са станали още вътреутробно.
2. Насилствени (травматични) изкълчвания и са резултат от въздействие на външна сила.
3. Патологични се получават върху предшествуван болестен процес в ставата.
4. Първични изкълчвания, които се явяват често в една и съща става, без да е имало някакво външно насилие
Причини за изкълчвания
Най-чести са насилствените изкълчвания, възникващи под въздействието на сила, действуваща върху ставата или далече от нея (напр., при падане върху дланта често се изкълчва раменната става). При изкълчването ставната капсула се разкъсва и се получава кръвоизлив във извън извън ставата. При силно изместване се натъртват и околните органи и между тъкан. Най-важното оплакване при изкълчването е болката и невъзможността за движение в пострадалата става. Областта на изкълчената става е деформирана, крайникът фиксиран в неправилно положение.
Характерът на изкълчването се уточнява с рентгеново изследване.
Лечение на изкълчване
Лечението на изкълчванията се състои във възстановяване на нормалното анатомично съотношение чрез специални прийоми за всяка отделна става, което се извършва от спе-циалист. При навяхване липсва разместване в положението на ставните повърхности една спрямо друга. Получава се разтягане на капсулата, разкъсване на връзките, но ставата запазва целостта си. Ставата е подута, силно болезнена, движенията са възможни , но ограничени.
Лечението се състои в обездвижване на ставата, най -добре с гипсова превръзка . Грешка е да се препоръчват в острия стадий (до 24-ия час) бани с гореща вода, разтривки и масажи, които могат да увеличат кръвоизлива и да затруднят нормалното зарастване на разкъсаните връзки. След свалянето на гипсовата превръзка се правят физиотерапевтични процедури.
Фрактури и счупвания при танците
Описание на счупване
Счупването представлява частично или пълно нарушение целостта на някоя кост, предизвикано от бързо действуваща сила. От значение е дали на мястото на счупването кожата е цяла или разкъсана, тъй като в последния случай има опасност от инфектиране на костите и меките тъкани. Когато кожата е цяла, говорим за закрити счупвания на костите, а когато е разкъсана – за открити счупвания.
Лечение и прогнози при счупване
За лечението и изхода има значение, на кое място е счупена костта – в става, извън нея или в средната част на костта. При счупване в болшинството от случаите костните отломъци се разместват. Това разместване може да причини усукване на долния фрагмент по оста му, скъсяване на костта и изкривяване на крайника. Непосредствено след травмата между фрагментите на костите и увредените меки тъкани се явява кръвоизлив, който се разпространява на значително пространство.
Симптоми на счупване
Основните признаци на счупването са болка, нарушена функция, деформация и скъсяване, ненормална подвижност и чувство за скърцане между костните отломъци. Болката се явява веднага след счупването и се успокоява при обездвижване. Нарушена функция понякога може да липсва. Тя е най-отчетлива при счупване на кост на долните крайници – пострадалият не може да стъпи. Деформацията на мястото на счупването бива различна. Подвижността на фрагментите е много важен симптом, но ако те са вклинени един в друг, тя може да липсва. Скърцането е резултат от триене на фрагментите един в друг. То трябва да се проверява много внимателно, защото могат да се причинят допълнителни усложнения (напр. нараняване па кръвоносен съд или на нерв в областта на фрагментите). За уточняване естеството на счупването и положението на фрагментите се налага рентгеново изследване.
Първа помощ при счупване
Първата помощ определя по-нататъшната съдба на счупването. Haй-важното е да се обездвижат фрагментите. Обездвижване се постига с поставяне в шина. Последната трябва да обхваща двете съседни стави – над и под счупването. За шина може да се използува дъска или твърд картон, които се увиват с плат дрехите на мястото на счупването трябва да се свалят много внимателно, а понякога в интерес на пострадалия трябва да се раз режат. Лечението се изразява в изправяне на фрагментите и тяхното изравняване в една линия под рентгенов контрол и задържането им продължително време в това положение. След снемането на обездвижващите средства се налага правенето на различни физиотерапевтични процедури, за да се възстанови подвижността на крайника.
Синдром на хроничната умора
Често се оплакваме, че сме уморени, че ни се вие свят, постоянно ни боли глава и дори след като сме се наспали пак се чувстваме отпаднали. Трудно се съсредоточаваме, трудно запомняме, трудно заспиваме и все не успяваме да си починем.
За първи път това състояние е определено като болестно през 1980 г. и е познато като синдром на хроничната умора или по-сложно казано: миалгичен енцефаломиелит. Миалгия означава болки в мускулите, а енцефаломиелит – възпаление на главния или гръбначния мозък.
Специалистите спорят относно причините за тази модерна болест, която е хронична и все още не се лекува пълноценно. От една страна я разглеждат като психологически проблем, от друга като физическо заболяване. Обаче въпреки че няма единно мнение по въпроса, все повече хора страдат от постоянна умора и преумора, като жените са по-засегнати от мъжете.
Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, дори настинка, или ако преживяваме стрес.
Звучи не толкова стряскащо, на пръв поглед – преумора. Какво толкова – ние сме свикнали с постоянното бързане и недоспиване. Храним се тичайки, вършим по няколко неща едновременно, възпитаваме децата си докато шофираме, работим дори на плажа, постоянно се квалифицираме и преквалифицираме, за да сме в крак с времето и постоянно нямаме време.
Да, но е време да намалим темпото, ако искаме да не преминем на галоп през следващите няколко фази на хроничната преумора.
Леката форма, в която се чувстваме отпаднали и не може да работим пълноценно.
Умерената, когато преставаме да сме толкова пъргави, сънят ни е нарушен и обикновено не можем да изкараме целия ден, ако не поспим на обяд. На този етап е много вероятно да загубим работата си.
Тежката форма протича с минимални двигателни дейности, които се ограничават само до миене на зъбите, обикновено пациентите използват инвалидна количка, а съсредоточаването им е много трудно.
И вече съвсем тежката, когато пациентите прекарват деня на легло, често имат фотофобия и непоносимост към шумове.
Диагнозата синдром на хронична умора се поставя на принципа на изключването. Проявява се със симптоми, характерни за много заболявания, а това затруднява и обърква всеки лекар. Необходимо е да се направят лабораторни и други видове изследвания с цел отхвърляне на евентуални заболявания, като например анемия, хипотиреоидизъм, хронични бъбречни и чернодробни заболявания и др. Трябва да се мисли и за депресивни състояния и хранителни разстройства, алкохолна или друга злоупотреба.
Ако се окаже, че не е нито едно от познатите заболявания, тогава се стига до извода, че боледуваме от чумата на 21 век – стресовата преумора.
Звучи доста стряскащо, дотолкова, че ако дори сме само в първата фаза на хроничната преумора, трябва да намалим темпото и да си вземем отпуск от градската шумотевица и суета. И именно това са препоръките на лекарите, които все още не са открили хапчето против стрес.
- повече почивка
- по-малко тежки физически натоварвания
- по-малко стресови ситуации
- балансирано хранене
- повече течности
- по-малко вредни навици (кафе, цигари)
- достатъчен сън
- умерено спортуване
- хармонични връзки
- повече любов
Спазвайки тези елементарни здравословни навици, бихме се оттласнали от заплахата, която носи със себе си хроничната преумора.
Бихме били по-ведри, по-работоспособни и много по-щастливи.
Материалът е подготвен специално за Школа по танци VeroniQue