Биографията на Алвин Ейли – един от най-великите модерни танцови хореографи и създаването на „Американски танцов театър Алвин Ейли“
Алвин Ейли е роден на 5 януари 1931г. в Роджър, Тексас и единствено дете в семейството. Родителите му се развеждат, когато е на 2 години, а през 1942г се мести заедно с майка си в Лос Анджелис. Срамежливият тексаски скитник решава да се обърне към танците, когато негов съученик му показва студиото на Лестър Хортън през 1949г. Той се заема с новата си страст упорито и развива тежък, силен стил, който подхожда на атлетичното му тяло.
Ейли се мести в Ню Йорк през 1954г, за да танцува с партньорката си Кармен Делаваладе в бродуейската продукция на „House of Flowers“. Благодарение на успехът му и на уроците от водещи имена като Марта Греъм, Дорис Хъмфри, Чарлз Уейдман и Карел Шуук, Ейли открива своя трупа за танцов театър през 1958г.
Американският танцов театър Алвин Ейли ( Alvin Ailey American Dance Theater ) започва с постоянен състав от седем танцьора, посветени както на модерните танцови класики, така и на нови произведения, създадени от Ейли и други млади артисти. Успешните сред критиците първи концерти през 1958 и 1960г. бележат началото на нова ера в танцовите изпълнения, посветени на афроамериканското. “Blues Suite” от 1958г, където действието се развива в една кръчма, изобразява отчаянието и радостите на живота на ръба на бедността в Юга. Танцът съдържа части от социални танци от началото на 20-ти век, танцова техника на Хортън, джаз танц от Джак Коул и балетен подбор.
Първите изпълнения на “Revelations” през 1960г. затвърждават трупата на Ейли като най-големият танцов интерпретатор на афроамериканския живот. Танцът бързо се превръща в запазена марка на трупата, засенчвайки всички предишни опити за танцуване на черна музика. С поредици от духовни и госпъл селекции, аранжирани от брат Джон Селърс, “Relevations” изобразява палитра от религиозни традиции, включително групова молитва (“I’ve Been Buked”), церемония по ритуално покръстване (“Wade in the Water”), момент на лично причастие (“I Wanna Be Ready), дует от доверие и подкрепа за свещеник и поклонник (“Fix Me, Jesus”) и накрая празничен госпъл (Rocka My Soul in the Bosom of Abraham).
Няколко танца на Ейли се превръщат в прецеденти за Америка. „Feast of Ashes” от 1962г, създаден за балет Харкнес, е признат като първия успешен „поанте“ балет, хореографиран от модерен танцьор. През 1966г Ейли прави танци за встъпителната продукция на „Antony and Cleopatra“ в Метрополитън, Ню Йорк. През 1970г създава „The River” за Американския балетен театър. С оригинална музика от Дюк Елингтън, този балет убедително смесва джаз танцов театър и балетна техника. През 1971г. Ейли прави постановка за „Mass” на Ленард Бернщайн, с който се открива новопостроения Кенеди Център във Вашингтон.
Големи признания и почести следват Ейли в неговата хореографска кариера, през която той създава повече от 50 танца за неговата трупа, Американския балетен театър, балетът Джофри, Парижката опера, Лондонския балет фестивал и Кралския датски балет. Сред множеството му награди са почетен доктор по изкуствата за университет Принстън, колеж Бард, университет Аделфи и колеж Кедар Крест; медал за мир от ООН, както и медал от Националната асоциация за развитие на цветнокожите през 1976г. През 1988г той е почетен от президента на САЩ за цялостен принос в изкуството.
Трупа и репертоар
През първите си години Alvin Ailey American Dance Theater (AAADT) е предимно на пътя, на турнета и изнасяйки танци пред голяма аудитория от хора, които никога не са чували концертно изпълнение. Тази предимно афроамериканска аудитория оказва нужната подкрепа за Ейли. AAADT установява международната си репутация чрез поредица от турнета, започващи през 1962г с 5-месечна обиколка на югоизточна Азия и Австралия. Спонсорирано от Международната програма за обмен под управлението на Кенеди, това турне бележи началото на изпълнения в чужди страни, които продължават с турне в Рио де Жанейро през 1963г; европейско турне, включващо Лондон, Хамбург и Париж през 1964г; участие на Световния фестивал на негърските изкуства в Дакар през 1966г; 16-седмично европейско турне, включващо Холандския фестивал в Амстердам през 1967г; посещение на Израел през август 1967г; спонсорирано от Щатите турне в девет африкански страни през 1967г; и изпълнение на фестивала в Единбург през 1968г. През 1970г AAADT става първата американска модерна танцова трупа, която има участие в следвоенния Съветски съюз. Трупата си печели име като посланик на добра воля от 70-те години. Най-паметните й моменти включват печелившо изпълнение на Международния танцов фестивал в Париж през 1970г; второ турне в Далечния Изток през 1977г; Бразилско турне през 1978г; и няколко изпълнения за държавни глави и кралски особи. До 1989г AAADT са изпълнявали пред 15 милиона души по цял свят.
Разнообразният репертоар на AAADT по думите на Ейли е запазил „това модерният танц да знае откъде е тръгнал, за да знае накъде отива, както и да окуражава участието на публиката“. Електичният репертоар е дело на хореографи, работели в различни танцови стилове, включително джаз балет, техники на Греъм, Хортън и Дънам. Някои от най-известните танци на трупата са „Rainbow Round My Shoulder” на Доналд Маккайл от 1959г, „The Road of the Phoebe Show” на Тали Бийти от 1959г, „Rooms” на Ана Соколов от 1965г, „Lament” на Луис Джонсън от 1965г, „Prodigal Prince” на Джофри Холдър от 1967г, „Vespers” на Юлисис Дав от 1986г, „Forgotten Time” на Джудит Джеймисън от 1989г и „Dance at the Gym” на Доналд Бирд от 1991г, както и танци от уважавани американски хореографи като Тед Шоу, Пърл Примус, Катрин Дънам, Джойс Трислър и Лестър Хортън. През 1976г AAADT почита композитора Дюк Елингтън с фестивал, на който се играят 15 нови балета върху неговата музика – проект, който подчертава музикалните постижения на Елингтън.
Състав на трупата
Ейли окуражава своите танцьори да дават индивидуални и силно емоционални изпълнения, стратегия, която създава първите звезди в американския модерен танц. Наелектризиращото изпълнение на Джудит Джеймисън на „Cry” представя ясна връзка между танцуващото тяло и това какво е да живееш като чернокожа жена в Америка. Създаден през 1971г като подарък за рождения ден на майката на Ейли, Лула Купър, „Cry” е успешно изпълнен от няколко други танцьора, включително Дона Ууд, Рене Робинсън, Сара Ярбуро и Наша Томас. През 1972г Ейли създава елегията „Love Songs” за танцьора Дъдли Уилямс, танц възроден през 1993г от Майкъл Джой. Гаро ДеЛоч, дългогодишен ръководител в трупата, внася красноречива енергия в своите роли, особено в „The Stack-Up” на Тали Бийти през 1983г и като Чарли Паркър в „For Bird – With Love” на Ейли през 1984г. Безброй известни танцови личности са преминали през AAADT, включително Мерилин Банкс, Хоуп Кларк, Кармен ДеЛаваладе, Джордж Фейзън, Мигел Гордю, Дана Хаш, Линда Кент, Дезмънд Ричардсън, Келвин Ротардиер, Елизабет Роксас, Клайв Томпсън, Джеймс Трют, Андре Тайсън и Силвия Уотърс.
Школа и граници
През 1969г. Ейли основава Американският танцов театър Алвин Ейли, за да преподава на учениците история и изкуство на балета и модерния танц. Това включва курсове по танцови техники и история, музика за танцьори, танцов състав и театрален дизайн. През 1974г Сборният ансамбъл Алвин Ейли е създаден под ръководството на Силвия Уотърс, за да служи като връзка между школата и членството в професионални танцови школи. През 1984г Ученическа група Алвин Ейли предлага лекции и демонстрации на общества, които по традиция биват подминавани от изкуствата. През 1989г. „Танцова Фондация“, една от компаниите на AAADT, дава начало на програмата Лагери на Ейли. Целта й е да „подобри самочувствието, креативното изразяване и съществените мисловни умения сред младежите от вътрешните градски части чрез танц“. Успехът на първия лагер в Канзас Сити води до подобни програми в Ню Йорк Сити през 1990г и в Балтимор през 1992г.
Ейли създава AAADT, за да представи талантите на своите афроамерикански колеги, макар трупата никога да не е била изцяло чернокожа. „Опитвам се покажа на света, че всички сме човешки същества и цветът не е от значение. Важното е качеството на нашата работа.“ – казва Ейли за вестник Ню Йорк Таймс. В последното интервю преди смъртта му, той коментира, че основното в неговата трупа е „танцьорите да получават храна, да се чувстват живи и заинтересовани“. „Опитваме се да създадем цяла палитра от усещания за танцьорите, както и за зрителите.“ – казва той, драматично подценявайки своите постижения.
Ейли спира да танцува през 1965г и намалява хореографските си проекти през 70-те години, за да присъства на административни и благотворителни операции, свързани с все по-разрастващата се трупа. След смъртта на Ейли за артистичен директор на трупата е избрана Джудит Джеймисън, която работи отблизо с дългогодишния член на трупата Масазуми Чая. AAADT преминава през финансова криза през 1992г, когато списание “Dance Magazine” пише, че трупата се е доказала като икономически стабилна благодарение на усилията на борда от директори на „Танцова фондация“.
Макар Ейли да е дал много интервюта през живота си, той е изключително потаен за личния си живот. Описва се като „ерген и самотник“ на писателя Джон Груен и почти никога не допуска аутсайдери в най-личните си мисли. През 1980г Ейли е хоспитализиран за кратко поради стресово състояние. Смъртта го застига след дълга, самотна борба, която за дълго време го изкарва от светлината на прожекторите. Наследството на Ейли за танцовия свят е свободата на избора, за да бъде изразена човечността в движения, създадени за театъра.
Материалът е подготвен специално за школа по танци VeroniQue
