Историческите танци / Битови танци / представляват огромен научен интерес и в наши дни. Има много групи , които се занимават с разучаването и използването на танци от средновековието от 18 век – Буре, Менует, Барок. С това не се изчерпва разнообразието от видовете на този вид танц.
.
Историческите танци заемат важно място в балетния и оперен театър, достатъчно е да се споменат: балета „Ромео и Жулиета”, менуета от „Дон Жуан”, мазурка от „Спящата красавица” и т.н. Също така не рядко те могат да бъдат видяни в различни театрални постановки, в киното и в постановки на самодейни творци. Не случайно историческите танци заемат важно място в съвременните специализирани хореографски, музикални и театрални учебни заведения.
.
От момента на възникването си битовия танц е тясно свързан със сценичната практика. Малко са танците от 16-17 век, които не са се изпълнявали по сценичните площадки. Някои от тях, за няколко десетилетия са се задържали в професионалния театър. Много от танците изчезвали от балните зали /Сарабанда, Романеска, Шакон и др./ и се пренасяли на сцената.
.
През 18 век балетната хореография била обогатена от много образци, част от които били пренесени от предишни епохи, други тепърва били излезли на „мода” . Към края на десетилетието започват да се създават предпоставки за създаване и утвърждаване на по-свободнитанци ои двойки в кръг.
.
Техниката на танца през 18 век стават по-сложни, освен обърнатите навън пръсти на краката и строгият рисунак на движенията на ръцете, изобилствали малки скокове, заноски и много малки движения – срещат се в Гавота, и най-вече в Менуета. Много от движенията на Гавота и Менуета са влезли в лексиката на класическия балет.
.
Особена разлика между битовия и класическия танц по онова време не е имало.
.
С настъпването на разцвета на романтичния балет /19 век/ класическия танц придобива завършен вид. Сценичната хореография окончателно се отделя от битовата, нои творчески претворени форми на битовия танц продължават да съществуват на сцената.
.
19-20 век – Епохата на валса променя само стила на балния танц.
Всички танци от 16, 17 и 18 век, които се изпълняват по време на дворцовите балове се появяват на сцената, като някои от тях имат много дълъг сценичен живот.
.
Необходимостта от изучаване на исторически танци се налага и поради факта, че те се ползват от режисьорите и драматичните театри и киното , в случаите на пресъздаване на картини от миналото, включващи танцувални сцени.
Из историята на Историческите танци
Вероника Братанова /1 курс лекции 2010 – НМА гр. София/