Разпространението и утвърждаването на МОДЕРНИТЕ ТАНЦОВИ ТЕХНИКИ в България притежава особена специфика и своеобразно развитие. Възникнал в Европа и Америка в началото на XX век като опозиция на класическия танц, у нас модерният танц не е поставен в такава конфликтна среда. Напротив, първите представители както на балета, така и на фолклорния танц като Анастас Петров и Руска Колева са в тесен контакт с школата на немския модернизъм. Творческите търсения на Мария Димова през 40-те години на XX в, са най-точната илюстрация на синтез между балет, фолклор и модерен танц. Късната поява на сценичното танцово изкуство в българския културен живот предопределя еднакво модерността на всички направления.
.
За българското общество в началото на XX в. класическият балет е изглеждал точно толкова нов и непознат, колкото и модерните танцови форми. След Втората световна война чрез съветското влияние категорично доминира руската класическа школа. Ако за класическия балет това се оказва положително чрез работата на висококвалифицирани специалисти и поставянето на балетното обучение на здрава методична основа, то за развитието на модерните танцови техники обстоятелствата не са благоприятстващи. Класическият танц се превръща в своеобразна догма, в идеология, като модерните стилове са отречени напълно. Идеологизирането на едно толкова абстрактно и възвишено изкуство като танца довежда впоследствие до капсулиране на основните направления класически танц и фолклор в две като че ли съвършено отделни форми, а развитието на модерните танцови техники е спряно за десетилетия напред. В същите тези години модерният танц търпи бурно развитие, печели все повече привърженици и оказва силно влияние върху академичния изпълнителски стил като го обновява. В Европа и Америка работят хореографи, които бележат качествено нови пътища на развитие. Липсата па информация през 50-те и 60-те години на XX в. налага консерватизъм и ограничен под-ход към понятието съвременна хореография. Под съвременен балет се разбира постановъчният стил на Леонид Лавровски или Юри Григорович. Смесва се новаторство в класическата лексика е модернизъм. Не се отчитат съществените разлики между модерните техники и академичния танц. Господства схващането, че владеенето на класическата техника е напълно достатъчно за професионалния балетен артист.
.
Усъвършенстването на българската балетна школа, международните успехи, ангажираността на български изпълнители в чужбина отварят пътя към нови търсения. В края на шестдесетте години в България започват да гостуват хореографи от западни страни. Различни по стил като творци, но еднакво модерни като мислене, артистите в балетното изкуство категорично застават зад твърдението, че в условията на бързо променящия се и развиващ се танцов театър класическото обучение е задължително за съвременния професионален танцъор, но не и достатъчно. Модерният балет е не по-малко сложен от класическия и също изисква специална подготовка. Този факт намира своето потвърждение в работата на кубинските, американските и западноевропейски хореографи, гостуващи у нас. На всеки от тях се налага да провежда своеобразен семинар, за да може да подготви трупите за стила на изпълнение в новата хореография.
.
