Босите крака по време на танц са запазената марка на създателката на модерния балет Айседора Дънкан. Тази нейна запазена марка се дължи на чиста случайност. При един от нейните танцови спектакли, преди да се появи пред публиката, Дънкан залива с червено вино своите сандали и ги захвърля. Зрителите изпадат в такъв възторг от новаторската и идея, и оттогава тя танцува само боса. Нейното име остава в историята, наречена е босоногата Терпсихора.
.
Айседора Дънкан твърди в автобиографията си, че е започнала да танцува още в утробата на майка си. А когато се прочува, това, което прави на сцената, отразява като огледало съдържанието на живота и – свободолюбив дух и непреодолима жажда да бъде обичана. Тя развълнува и вдъхнови света със своето изкуство.
.
„Изкуството ми е усилие да изразя в жестове и движения моето същество!“ – казва тя. Възгледите й взривяват световните канони на класическия балет с неговите заучени, регламентирани пози. Традиционния балетен костюм, „сковаващ и обезличаващ изразителността на мускулите“, тя заменя с лека гръцка туника; танцува боса, провъзгласявайки с движенията си свободата на тялото и духа.
.
По повод нейното изкуство Д`Анунцио възкликва: „О, Айседора, вие сте единствената, която не руши хармонията на природата. Въплътявате се в пейзажа, ставате част от дърветата, от небето!“
Но извор на нейния танц не е само природата. Интересува се от антична история и култура, музика, поезия и философия. Танцувайки, тя наподобява с движенията си позите от античните статуи и изображенията върху керамичните древногръцки вази. Сред своите учители и вдъхновители Айседора поставя на първо място Бетховен, създал танца на могъщите ритми, и Вагнер – на скулптурните форми. Сред любимите и автори са Байрон и Шели, Лонгфелоу и Уитман. Тя с усмивка приема да сравняват танца и с езически дух, излетял от счупения мрамор.
.
Дънкан издига принципа на общодостъпност на танцовото изкуство, мечтата и е да се открият школи в цял свят, където учениците и да опознаят красотата на естествените движения. Танцът на бъдещето тя вижда като „висок полет, израз на красота и сила, която никоя цивилизация не е познавала…“
.
Как е изглеждала тази велика жена? Според едно описание на вестник „Сънди таймс“ от 1908 г. „Тя има вирнато носле, сиво-сини очи, тъмна коса, навита на врата и разделена отпред като косата на мадона“. Казват, че е величествена като статуя.
.
Личният й живот може да бъде сравнен с ярък фойерверк от страсти – сред любовниците и са английския актьор Гордън Крейг, американския индустриалец Парис Юджийн Сингер, руския поет Сергей Есенин.
Чергарският живот на семейството й в детството променя по-късно само мащабите си. През целия си живот Айседора Дънкан пътува от град в град, от страна в страна – Чикаго, Лондон, Виена, Берлин, Париж… Публиката я обожава.
.
В Мюнхен след неин концерт възторжени студенти се впрягат в каретата й, за да я отведат най-тържествено до хотела. В Берлин почитатели ръзкъсват на ленти нейните рокли и шалове. В началото на 20-ти век тя е истинска знаменитост – за нея пишат всички европейски вестници, стотици влюбени и изпращат писма.
.
За първи път Айседора гастролира в Русия през 1904 г., но опознава страната по време на пътешествията си (1905 – 1913 г.). След Октомврийската революция първа от световните творци приветства младата съветска страна. Това е естествено за революционния и дух.
.
Още по време на Първата световна война, смутена от привидното безразличие на Америка, след края на програмата си в Нюйоркската опера Дънкан се обгръща с червен шал и превръща Марсилезата в пламенен танц. По-късно пресъздава танцово и Интернационала. Заради това изпълнение е лишена от американско поданство и изгонена заедно с Есенин от родината си.
Тя живее в съветската страна до 1924 г. Създава там и своя школа по танци – мечтаната школа, която напразно се опитва да осъществи преди това в Берлин, Париж, Ню Йорк.
На 14.09.1927 г. Айседора приема поканата на младия италиански механик с прякор „Бугати“ да я разходи с кабриолета си по крайбрежието. Слага дълъг червен шал, сяда в колата и се провиква на приятелите си: „Прощавайте, приятели, аз поемам по пътя към славата!“
.
Автомобилът потегля. След петдесетина метра дългият шал се омотава в едно от колелетата му. След секунди Айседора Дънкан умира. Удушена.
Погребват я в парижкото гробище Пер Лашез.
