moderni-tanci-ballet

Да обърнем поглед назад към древността, нека да поговорим за танците в древните цивилизации. В културата на древните Египет, Китай, Индия и Гърция, а също и в Римската империя, в разбирането и вижданията за танца на хората много преди Средновековието, е заложена голяма част от истината за неговата същност.

Преди хиляди години танцовите ритуали на древните египтяни били свързани с тяхната религия, основана на тотемизма – обожествяването на различни животни: крокодилът, ястребът, бикът Апис. Легендата за смъртта и прераждането на свещения бик се пресъздавала чрез ритуален спектакъл – в продължение на 40 дни 40 танцьорки полагали грижи за уловения бик и танцът около него не спирал нито за миг. Фараонът също осъществявал своя контакт с боговете чрез танц, наричан „бяг на фараона”. Чрез танцът се изобразявало движението на звездите и слънцето, което било символизирано от самия фараон. А слънчевият култ подкрепял божествения произход на фараонската власт. В основата на цялото египетско изкуство стои опитът да се обезсмърти живота. На тази цел били посветени обредните танци, с които именно се чествали различните култове (към Озирис и Изида, към задгробния живот). Тези танци, също както и битовите изисквали все повече професионално подготвени танцьори, които да владеят майсторски телата си. В резултат техниката на египетските танци се развила до едно много високо ниво и оказала голямо влияние върху по-късната танцова култура на древна Гърция.

tanci-v-drevnosttaВ Китай музиката и танцът били свързани с храмовите ритуали. Постепенно се оформили два жанра – граждански и военни танци. Магическите заклинания в ритуалните танци били заместени с тържествена обредност. А под влиянието на конфуцианството, на танца започнала да се придава етическа насоченост. През първото хилядолетие на нашата ера китайското танцово изкуство достига истински разцвет. Към края на хилядолетието обаче танцът престава да съществува самостоятелно и се превръща в спомагателен елемент в театралните спектакли. Докато през ХV и ХVІ век се зародила вече китайската балетна пантомима.

Индийската танцова култура от своя страна е равна по възраст на египетската. В индуското изкуство съществува триединството на танц, поезия и пластика, обусловено от стремежа към синтез между различните изкуства. Артистът бил едновременно певец, танцьор, мим и драматичен актьор. Силно развито било изкуството на развлекателния танц. Бог Шива (разрушителят на злото според триединството на брахманизма: Брахма – създател на света и Вишну – пазителят) бил наречен „натараджа” – „господар на танца”. Със средствата на танца бог Шива разрушавал всяко зло. По-късно старата религия на брахманизма (самата тя произлизаща от ведизма – ведите са най-древните литературни творби на Индия, от които се смята, че произлиза театъра) постепенно преминала в индуизъм. Старите ритуални танци били превърнати в средство за укрепване на новата религия. Както Ана Александрова пише – култът към Шива остава един от най-разпространените, а в някои от храмовете на танцуващия бог и до днес се пазят танци от преди 3000 години.

През дванадесетвековното развитие на гръцкото изкуство танцът заемал най-видно място. В Древна Гърция – люлката на европейската култура – танцът също се раждал едновременно от нуждите на бита и от религиозните култове. Театралните спектакли в древна Гърция спазвали традициите на народните тържества. Платон виждал в него едно от важните средства за възпитание. Сократ сам вземал уроци по танци . . . ”, а според Аристотел „танцът участвал в понятието добро”. Елините виждали в танца „единство на духовна и телесна красота”, както отбелязва Сирийският грък Лукиан (около 120-180 г. пр. н. е.) – изучаването на танца било задължително за постигането на хармония между телесното и умственото развитие. Същественият извод, до който достига и нашата съвременничка – авторката Любов Димитриевна Блок е, че много от принципите на древногръцката танцова култура преминават в основите на европейския класически танц. Едва по-късно танцът се обособил като самостоятелно изкуство с развита техника. Положително отношение към него имали философите Сократ, Платон и Аристотел. Те ценели танца дори като морална категория. „

tanci-v-drevnosttaЗа Гърция обаче последвала войната с Рим, в която тя била окончателно покорена. И все пак „покорената” наложила влиянието си над целия духовен живот на своя покорител. Фактът, че древен Рим се превърнал постепенно от град-държава в многонационална империя неминуемо предопределя подражателния характер, както на цялостната му цивилизация, така и на танцовата му култура. Първоначалната идея за красотата при гърците в римското изкуство вече отстъпва пред идеята за насладата. Гръцкият театрален танц бива очистен от религиозния му смисъл и превърнат във вълнуващо зрелище. Римляните предпочели цирка пред по-трудните за осмисляне театрални спектакли. В рамките на римската цивилизация пантомимата достигнала своето най-високо развитие, като танцът се превърнал по-скоро в украшение към нея. Любопитен и същевременно показателен е фактът, че императорите Тиберий, Калигула и Нерон, които се боели от безредици, заповядали да бъдат изгонени от Рим всички танцьори и мимове. Домициан направил същото. След тях пък друг император заповядал да бъдат събрани 3000 танцьори, които да развличат масите по време на приближаващ глад. „Този път били изгонени философите!”.

След падането на Римската империя битовите и култовите танци изчезнали, но професионалните били запазени. Пантомимата се съхранила през Средновековието и преминала във Възраждането, за да стане по-късно част от балетното синтетично изкуство, като език на балетния спектакъл става танцът.

Автор: Силвия Тодорова
Източник: www.stelaart.com

.

Write a comment:

*

Your email address will not be published.

Logo_footer   
     Copyright © 2011-2015. Школа по танци Veronique

София, ул. "20-ти април" 13 | Design by: yasoo.us